Aphyosemion australe - нежната кили рибка

[killiman]

                      Aphyosemion australe - нежната кили рибка

Васко Гогов


Aphyosemion australe е може би една от най-популярните кили рибки. Тя е африканска рибка, въпреки че много хора биха се заблудили от видовото и наименование - australe. Дори съм виждал в един зоомагазин да се продава под името Aphyosemion "Австралия". Невежество и заблуда! В буквален превод от латински името означава южен малък знаменосец. Наименовението южен (australe) идва от това, че в природата рибката е открита във водоеми южно от екватора.
За първи път Aphyosemion australe е описана от Rachow през 1921 г. като Haplochilus calliurus var. australis, но тя е била известна още през 1913 г., когато е внесена за първи път в Германия. Тогава Arnold я нарича Haplochilus от Kap Lopez.

Синоними:

Haplochilus cameronensis (Boulaner 1915)
Panchax polychtomus (Ahl 1924)
Aphyosemion australe (Rachow 1928)
Panchax australe (Meinken 1930)
Aphyosemion australe australe (Axelrod 1962)
Aphyosemion polychromum (Scheel 1968)

В опитите за ново систематизиране на кили рибките южният афиосемион е причислен към групата на Aphyosemion calliurum, която получава името Mesoaphyosemion.
Aphyosemion australe обитава малки заблатени водоеми, разположени покрай морското крайбрежие на Конго и Габон, което предполага, че водата в тези водоеми е леко солена.
При дивата форма



мъжкият е с основно светлокафяв цвят, като по гърба и тялото се наблюдава светлозелен или светлосин оттенък. В аквариумите на любителите от целия свят тази форма е разпространена сравнително рядко. По време на продължителното отглеждане на рибката в изкуствени условия са се получили и няколко нови цветови вариации. Една от тях, може би най-новата, е наречена Aphyosemion australe "Chokolate",



при която мъжкият е с тъмнокафяв цвят, с яркочервени точки по тялото и син отблясък на опашката. Друг подвид на Aphyosemion australe е наречен "Gold".



Окраската е жълта, като липсват червените точки по тялото. Има съобщения за албиносна форма на рибката, която не съм виждал дори и на снимка. Но може би най-разпространен и ефектен е вариантът "Orange".



През 1953 г. Meinken нарича тази форма Aphyosemion australe var. hjerresenii. Именно върху този цветови вариант са и моите наблюдения.Мъжката рибка притежава всички цветове и нюанси от лимоненожълто до керемиденочервено, като окончанията на нечифтните плавници завършват с бели ивици и нишки. По цялото му тяло са разпръснати яркочервени точки. Женската рибка е жълтаникава, с мънички червени точици по тялото, а плавниците и са закръглени и прозрачни. На размер рибките достигат до 6 см.
До мен е достигала информация, че този вид успешно се кръстосва с Fundulopanchax gardneri, но хибридите са се оказали стерилни. Колкото и да е интересно това сведение, едва ли ще се намерят много подръжници на идеята за хибридизацията на различни видове кили рибки. Една от целите на кили асоциациите по света е да пазят генетично чисти линии, и то не само на видовете, но и на локалните форми.
Отглеждането на Aphyosemion australe не представлява трудност дори и за хора с малък опит в акваристиката, стига да познават някои от особеностите на кили рибките. Като повечето кили, и този вид не изисква големи аквариуми - за 6-10 рибки е напълно достатъчен аквариум от 30 л. Хубаво е, ако аквариумът е по разлят, с по-голяма площ на дъното. Както повечето афиосемиони и тази рибка обитава по-често дънните слоеве, и за нея е по-важно да има повече пространство на дъното, отколкото обем за плуване във вертикална посока. Примерните размери на такъв аквариум са 50х30х20h см. Разбира се, това не означава, че рибките на могат да се отглеждат в аквариуми от 200 л и повече, но те просто нямат нужда от това. Ако искате да се радвате по-дълго на вашите Aphyosemion australe , покривното стъкло върху аквариума е задължително, въпреки че тази рибка не е такъв изявен скачач като Fundulopanchax gardneri, Scriptaphyosemion geryi и рибките от родовете Aplocheilus и Epiplatys. По принцип покривното стъкло е правило за всички кили рибки.
По отношение на качествата на водата рибката е непретенциозна, въпреки че в естествените си местообитания живее в много специфична вода - много мека, кисела и леко солена. В аквариумите тя се чувства отлично и дори се размножава при ph 7.5 и DH 15. Все пак тези стойности би трябвало да се считат за крайни и е хубаво да се избягват. Добре е ако водата е леко кисела (ph 6-6.5) и сравнително мека (DH до 10). Може да се добави и малко готварска сол (една чаена лъжичка на 10 л вода).Никога преди да добавите солта във водата не я разтваряйте предварително в малко количество вода. Това действа стресиращо върху рибите. По-добре изсипете необходимото количество направо във водата. Така тя постепенно ще се разтвори и ще се избегне стресирането на рибките. Солта предпазва много добре рибките от оодиниум - най-разпространената болест при кили, която за щастие, се лекува много лесно и ефикасно. Само при смяна на водата ще трябва да се добавя необходимото ново количство сол. За радост, тази концентрация на сол няма да попречи в аквариума с Aphyosemion australe да се отглеждат и растения. От личен опит знам, че добре растат и живеят различни видове криптокорини, валиснерии, явански мъх, микрозориуми, ричия, водна леща. Всъщност, добавянето на сол не е задължително условие за успешното отглеждане на Aphyosemion australe. При едно добро поддържане на аквариума не е нужно да се добавя сол във водата. Аз самият рядко използвам това помощно средство.
За разлика от другите кили рибки Aphyosemion australe не се чувства некомфортно при ярка светлина. И изглежда добре както в добре осветени аквариуми, така и в по-сенчести.
По отношение на температурата рибката също не е много взискателна. Според мен този вид е от по-топлолюбивите кили рибки. Мисля, че температура от 23-24 С е оптималната за вида. При по-висока температура малките израстват по-бързо, но не трябва да се забравя, че високата температура ускорява жизнените процеси в организма на рибката и е напълно нормално това да съкращава живота и. Индивидите, отглеждани при по-ниска температура (18-20 С) се развиват по-бавно, но за сметка на това израстват много здрави, прекрасно оцветени и от тях стават чудесни производители.
Основното меню на Aphyosemion australe е живата храна.Все пак тя яде и замразена, дори и суха, но качествена храна, с което не могат да се похвалят много кили рибки. Но сухата храна както има предимства, така има и недостатъци. При постоянно хранене с нея рибките много бързо затлъстяват и размножаването им става невъзможно. Да не говорим за замърсяването на водата от неизядените остатъци. Най-подходящата храна си остава живата - ситна дафния, циклопс, ларви на различни насекоми (хирономус, коретра, черните комарени ларви) тубифекс, артемия.
Развъждането на Aphyosemion australe не е трудно, въпреки че аз имах известни проблеми в началото. Рибките хвърлят всеки ден своя хайвер на малки порции по дъното и водните растения. От хайвера, хвърлен в общия аквариум, се излюпват малко рибки, но те са много жизнени и здрави. Обикновено след излюпването си те се качват на повърхността на водата, откъдето лесно се улавят и се пускат в първия им отраслов аквариум. Това е най-лесният начин за разъвждането на рибката. Има още няколко варианта и подварианти, но аз използвам мрежовия метод, при който на 1-2 см от дъното на малък аквариум (около 10 л) е закрепена стабилно мрежа с подходящ размер на отворите в нея. В това аквариумче пускам чифт или трио (1 мъжка и 2 женски рибки) за около 10-12 часа. След като извадя производителите, събирам хайвера, който е по дъното или е полепнал по мрежата, в малко съдче с вода, в която капвам 1-2 капки разтвор на трипафлавин. Следващите 2-3 дни са много важни. През това време неоплодения и мъртвия хайвер започва да си личи и трябва да се отстрани от здравите зърна. Ако остане дори и една развалено зърно, то ще погуби и останалите. Затова всеки ден трябва да се проверява за мъртви хайверни зърна. Може да се каже, че след първите 3-4 дни зърната, които останат бистри и прозрачни, ще се развият нормално. Оттук нататък вариантите са два: да се остави хайверът да се развива във водата или да се засуши в торф. Аз съм изпробвал и двата варианта, като и при двата получавам приблизително еднакви резултати. При първия вариант хайвера се развива за около 12-16 дни, в зависимост от температурата, а при втория между 21 и 30 дни, в зависимост от температурата и влажността на торфа. Предимството на втория вариант е, че всички рибки се излюпват едновременно , докато при първия разликата в дните на излюпване между първата и последната излюпила се рибка може да достигне 5-6 дни. През това време първите рибки ще са удвоили размера си и ще е доста неподходящо при тях да се пуснат току-що излюпени рибки.
Виждал съм още два начина за развъждане на Aphyosemion australe. При единия, в около 40-литров аквариум на дъното се поставя 2-3 см торфен пласт, пуска се развъдната група, която може да се състои от 2-3 мъжки и 6-8 женски рибки, и се оставят за около 7-8 дни. През това време се хранят обилно с жива храна. Във водата се добавя необходимото количество сол и се поддържа сравнително висока температура - 27-28 С. След изтичането на тези 7-8 дни производителите се изваждат. И тук следва един от двата варианта - или нивото над водата се намалява на 5-6 см над торфения пласт и се чака появяването на малките рибки, или торфът заедно с хайвера се изважда и се засушава за нужния период.
Другият начин, който съм виждал, е доста интересен. Хайверът на Aphyosemion australe е полепнал по явански мъх, а мъхът с хайвера е поставен в малко съдче с вода. Във водата, освен мъха и хайвера, се пуска и една сладководна скарида (Ghost Shrimp или Malayan shrimp), която се храни с микроорганизми, алги и мъртвите хайверни зърна, но не напада здравите хайверчета и малките новоизлюпени рибки. Чудесен заместител на трипафлавина!
Първата храна за малките рибки е прясноизлюпена артемия. Те растат бързо и в средата на втория си месец вече се различават по пол, а в началото на четвъртия са половозрели и могат да се използват за развъждане.
Aphyosemion australe е нежна и мирна рибка, която успешно може да се отглежда в общи аквариуми с миролюбиви, подходящи за размера и харацини и сомове, както и с други видове кили рибки. Може би няма да я намерите във всеки специализиран магазин, но с малко шанс и късмет винаги може да се сдобиете с един-два чифта, на които да отделите част от вниманието си. Струва си!