"Новото е добре забравеното старо"

[kraltchev]

Автор Майк Хелвег (преведено от списанието "The Aquatic Gardener", Volume 20, Number 1)

Като хора увлечени в аквариумното хоби ние смятаме всичко "ново" за подобрение на "старото". Но още през 1841 година учените са установили връзка между доброто здраве на рибите и наличието на растения в аквариума, както и обратното.  Това схващане е било популярно до края на Втората световна война, когато това знание е било класифицирано като "мит".  В следвоенните времена американските акваристи започнали да разчитат все повече на техниката.  В Америка аквариумите с растения излезли от мода когато акваристите започнали да местят аквариумите далеч от прозорците и да използват електрическо осветление което било съвсем неадекватно за растежа на повечето растения с изключение на най-издържливите, които издържат на много ниско осветление.



Както много от нас знаят съвременното акварумно осветление дава възможност да се отглеждат дори много трудни растения и растителните аквариуми преминават през възраждане в последното десетилетие.  И точно както и през периода на Възраждането през който хората са преоткрили неща забравени в периода на Тъмните векове и ние акваристите започваме да преоткриваме това което е било добре известно на ранните акваристи.

Нека обърнем внимание на една определена година от ранната история на акваристиката през погледа на Робърт А. Уест.  През 1864 година Американското министерство на земеделието поискало от г-н Уест да напише обобщение за състоянието на акваристиката - един сравнително нов начин за провеждане на свободното време.  Резултата бил един 25-страничен доклад наречен "Сладководни и соленоводни аквариуми".

На страница 19 в този доклад се съдържа кратко историческо описание на ерата, което описание дава разбиране за това колко добре са се развили знанията за растителните акваристиката по това време.  1864-та не може да се сравнява с днешните времена, но съвременното растително аквариумно хоби може да открие много познати неща в интересните стъклени кутии които станали популярни сред средната класа. 



В доклада си г-н Уест описва много детайлно как "акварианиста" да инсталира и стартира аквариума. Още в първото изречение той отбелязва че "Фактът е че растенията потопени във вода,под влиянието на светлината, отделят въздух наречен кислород е описан от Ингенхаус през 1778 година, но едва в средата на този век тази зависимост е приложена и за аквариумите."  Интересно е че той има предвид сладководни и морски аквариуми.  Също така той отбелязва че хобито се е разпространило дотолкова че популярното ежедневно карикатурно списание "Пънч" неведнъж е осмивало хобито.  По това време за популярността на каквото и да е е можело да се съди по реакцията на ежедневните карикатуристи.  Г-н Уест отбелязва установяването на добре развита "нов вид търговия - морски магазини" които търгуват с морски аквариуми и всичко свързано с тях.  Също така той отбелязва че в Америка има и много търговци специализирани само за сладководни аквариуми и техните обитатели.

В описанието си за това как да се стартира растителният аквариум можем да разпознаем много от описаните стъпки.  Разбира се по онова време много от акваристите икономисват (и до днес всички акваристи са с лошата слава на скръндзи) и сами си изработват самите аквариуми.  Затова той препоръчва любимата си аквариумна замазка за лепене на стъклата.  Обсъжда се оптималния дизайн на аквариума, като се отбелязва, че ниските и широки съдове са по-добри от високите и тесни.  Оптималните размери които той дава са нещо средно между стандартния американски 75 литров дълъг аквариум (дълъг и нисък) и стандартния американски 113 литров размножителен аквариум (нисък и широк).

По-нататък се описва оптималното разположение на аквариума.  Целта е да се използва много важният фактор - светлината.  Явно е че е съществувала дискусия относно инсталирането на прозорец със северно или източно изложение.  За отбелязване е, че дотук аквариума бива наричан "съд".  Според г-н Уест съдът става "аквариум" едва след като се напълни с вода и се добавят риби и растения.

След това той препоръчва субстрат който е смес от почва, фин чакъл или дребни камъчета. Отбелязва че за повечето растения почвата не е нужна тъй като растенията ще си вземат нужните им растителни вещества от водата.  Изключение са "водните лилии и растенията които растат частично потопени".  Дори има дискусия която много от нас биха разпознали относно подредбата на аквариума която аквариста може да следва - един стил е "първична джунгла", а друг - "артистично подредена зеленина".  Звучи много познато, нали? 

След това той описва различни видове камъни и подреждането им, като дори описва намиране на речни камъни които вече са покрити с воден мъх.  Корени не се споменават.

Той описва използването на контраста между различните видове растения като "растения които осветени отзад светлината имат различна прозрачност на листата която е елегантна и много финна", а други са "почти непрозрачни, дори съвсем тъмнозелени".  Дават се примери за двете групи.  Съвременният акварист лесно би разпознал артистичния момент в описанията на това как да се подреди аквариума.  Дори днес ние разгорещено обсъждаме различните аквасекейпни стилове.

Като заключение г-н Уест описва самите растения.  Той цитира книгата "Речни градини; Домашно отглеждане на сладководни растения" написана от г-н Хъмфрис.  Аз не мога да намеря копие на тази книга но смятам че би била много интересна за четене.  Г-н Уест описва акваскейпинг с използването на централно разположено растение в голям аквариум, но разпръскване на по-дребни растения ако аквариума е малък.  Описва някой от различните аквариумни растения, какви грижи изискват и колко са трудни за отглеждане.  Описва и техните цветове което явно се е смятало за нормално явление в аквариумите по онова време.



Ние можем да разпознаем всички описани от г-н Уест растения, но някой от тях бихме сметнали за по-подходящи за езерце в двора.  Той описва Спиралната валиснерия, Лобелията (Lobelia cardinalis), Акорус, Алисма, Сагитария, Потамогетон (няколко вида), Лимнобиум, Мириофилум, Елодея, Калитрихе, Хипурус, Стратиотес, Нитела, Водна леща, водни лилии и Кала.  Той отбелязва че "счита се, че аквариума е в добро състояние ако водата е прозрачна, има светъл, бляскав, жив, вид и ясно видимо неизброимо число въздушни сфери (които са кислород) се издигат от растенията под влиянието на светлината".  Това описание много ме впечатли - той описва "кипенето"!  И при това го описва като нормална характеристика на здравия аквариум още в тези "примитивни" времена на хобито, много време преди използването на електрическа светлина.



За поддръжката на аквариума г-н Уест описва използването на "индийска гумена тръба" за изливане на старата вода, гъба за изтриване на водораслите от предното стъкло (считало се е за добра практика да се оставят алги по всички други стъкла), стъклена пипета, малко кепче и "дървени щипци" които всеки може да си направи сам от твърдо дърво".  Не смятам че някой модерен акварист е помислил за това докато е пазарувал за специални пинсети изработени от най-висококачествена хирургична стомана!  Също така той споменава използването на спринцовка от стъкло и гума, въпреки че самият той не използва такава.  Накрая описва използването на автоматичен "аерометър" за аериране на аквариума, но отбелязва че според неговия продължителен опит аерирането не се отразява добре на растенията.  Много от нас смятат че тази зависимост е открита от нас само преди няколко години.

Явно е че растенията имат главната роля в аквариума.  Г-н Уест описва няколко полезни вида охлюви, както и тези които трябва да се избягват.  Описва и няколко вида скариди които ядат водорасли и детрит (а ние смятахме че това е ново откритие) и дори водни инсекти.  Накрая описва рибите и земноводните (саламандри) .  Повечето от описаните риби са обитатели на Северна Америка - между тях са и слънчевите костури.  Той препоръчва да се избягват змиорките тъй като те ядат по-дребните риби и нараняват растенията.  Има и отлично описание на размножителното поведение на бодливката в неговия домашен аквариум!



Има и много детайлно описание на морските аквариуми - с информация за отглеждането на анемонии и други безгръбначни, както и морски растения. Но това е извън фокуса на моята статия.

Както се вижда от гореизложеното много от нещата които смятаме за нови и актуални не са нито едното нито другото.  По-скоро те са преоткриване на добре забравеното старо знание което е минало на заден план в резултат на търсенето на по-модерни средства за поддръжка на аквариума."

[Longanlon]

Ако някой е обърнал внимание, във филма "Кръстникът" в няколко сцени има аквариуми с растения и скаларии

[denzel]

Ако някой е обърнал внимание, във филма "Кръстникът" в няколко сцени има аквариуми с растения и скаларии

да,това си го спомням. а дали някой под ръка с филма може да щракне няколко снимки ?

[niky]

Кралчев, както винаги на висота

P.S. Наистина, много интересна статия.

[GrandePippo]

Точно така, в Кръстникът има няколко сцени, при които се виждат аквариуми. В един случай ако не ме лъже паметта лично Дон Вито Корлеоне храни рибките-бети, а сцената е в кабинета му-прочутия кабинет, където почва филма.
В друга сцена от Кръстникът 2 се виждат скаларии и май се виждат валиснерии, а вътре в аквариума работи аератор.
В самото начало на Кръстникът 3 пак е сниман аквариум с puffer fish.

Съжалявам, че не мога да бъда съвсем категоричен по тоя въпрос-изтрих и трите части, щото сметнах че 112 пъти е достатъчно, ама сега ще си го сваля пак и ще спра на пауза специално.

Сори че нещата не са съвсем по темата на Кралчев, но Кръстникът и сцените с аквариумите са ПРИЧИНАТА да имам аквариум и мился ми е простено отклонението....